Варосване

Един от най-важните агротехнически прийоми е грижата за кората на дърветата. Кората първа изпитва температурните колебания, замръзва, получава слънчеви изгаряния, напуква се, поразява се от вредители-корояди, загрубява и се бели по естествени причини – затова тя изисква постоянни грижи. Ако е повредена кората, в последствие започва да се поврежда и дървесината, което води силно отслабване на дървото и преждевременната му смърт.
Първи етап – ръчно почистване на ствола и клоните.
Във влажно време се почистват ствола и основните клони от мъх и лишеи и се маха старата кора, която е започнала да се бели. Всичко това се прави ръчно с градински ръкавици – не се използват никакви пластмасови или метални четки или гъби, защото ще травмират кората на растението. Премахвайки кората, заедно с нея се отделят и останалите в нея вредители. Изчистената кора се изгаря.
Втори етап – дезинфекция на кората
Дезинфекцията на кората се провежда при сухо време, като се напръскват кората на ствола и клоните така, че да не тече като река. Най-често употребяваният е така нареченият 1%-ов бордолезов разтвор, при приготвянето, на който за 100 литра разтвор са необходими 1 кг син камък (меден сулфат) и 750 г негасена вар или 1,5-2 кг гасена вар. Може да се използва и железен сулфат в същата концентрация или 6-8%-ов (600-800 г на 100 л вода). Но не трябва ежегодно да се използват тези препарати. Медта и желязото се акумулират в кората и в почвата и никога не се отмиват или разпадат, а в по-големи концентрации те стават токсични, т.е отровни за растението.
Трети етап – запечатване на раните на дърветата.
При резитбата на дебели клони с диаметър по-голям от 3-4 см при присаждане на калем през пролетта, както и при повреда на кората от измръзване, гризачи, отчесвания и други, се причиняват рани, които представляват отвори за проникване на вода, инфектиране и загниване на тъканите. Ето защо отрезите, присадките и всички други рани задължително се замазват с овощарски мехлем с ръка или с четка.
Четвърти етап – варосване
Към него се пристъпва след трите описани по-горе операции. Желателно е 2-3 пъти в годината да се варосват ствола и ниските скелетни клони (на 1/3 или даже на половината от дължината им). Основното варосване е през есента, през октомври-ноември. Повторното, обновяващо варосване е пролетното – в края на февруари, началото на март, а третото може да се направи през лятото (то не е наложително, но е желателно да се направи). Необходимо е да се варосват както младите фиданки, така и възрастните дървета. Високата концентрация на варта може да повреди кората, затова за младите дръвчета разтвора се прави двойно по-слаб. Обаче ако се боите от варово изгаряне на младата кора и не я варосате въобще, то вредите от слънчевите изгаряния или измръзвания ще са много по-големи.
Варосването на стволовете на широколистните дървета с варово мляко – 20% (2 кг гасена вар на 10 л вода) освен че защитава стволовете от слънчев пригор, има и предпазно действие срещу някои лишеи и паразити. Ако към варното мляко се добави фунгицид – шампион, фунгуран и др. – тогава разтворът предпазва и от някои гъбни и бактериални заболявания. Важно е варовият разтвор да съдържа клееви компоненти, иначе няма да се задържа дълго на кората, тъй като ще се отмие от дъждовете.
Провеждайте защитните операции ежегодно и ще видите положителния резултат- дърветата ще боледуват по-малко, ще дават повече реколта, и главното – дърветата ще живеят по-дълго.
Забъркайте сами 
Необходими съставки:
2-2,5 к гасена вар
250-300 г меден сулфат (син камък)
1 кг глина
1-2 лопатки говежди тор (по желание)
Всички компоненти се смесват до получаването на еднородна маса. При нанасянето върху ствола варовият разтвор трябва да е толкова гъст, че да не се стича.
Важно е да се знае, че варосването на неподготвена кора е опасно – механичното въздействие върху повредената кора води до разслояването й, напукване, което пък повишава вредното въздействие на слънцето, отрицателните температури, вредители и болести.